МЛЯКОТО

 

Млякото е от изключително важно значение за хранене­то на децата. То съдържа пълноценни, лесноусвоими бел­тъци и мазнини. Основен източник е на калций, фосфор и други макро- и микроелементи, необходими на бързорастящия детски организъм. Млечните мазнини са носители на мастноразтворими витамини. Няма друга храна в при- родата, която да е с толкова висококачествен състав и същевременно да изисква толкова малко напрежение от страна на храносмилателната система за смилане и усвояване.

Храната, която природата е отредила за малкото бебе, е майчиното мляко.

Майчиното мляко е максимално приспособено към особеностите на храносмилането и обмяната на веществата на кърмачето в първите месеци от живота му. То е идеалната храна и съдържа всички необходими вещества за оптимално развитие на детето. Световната здравна организация препоръчва „изключително кърмене на бебето до 6 месечна възраст и продължаването й до 2 години при включването на подходящи допълнителни храни”.

Белтъците в майчиното мляко са специфични, близки по състав до серумните и тъканните белтъци на детето, те се различават качествено от белтъците на кравето мляко. В майчиното мляко преобладават суроватъчните белтъци, а в кравето - казеинът. Суроватъчните белтъци са с по-висока медико-биологична стойност от казеина и са по- лесносмилаеми от него. Налице е и известна разлика между казеина на майчиното и кравето мляко. В майчинто мляко казеинът е свързан с натрия и когато попадне в стомаха, под влияние на стомашния сок се пресича на дребни частици и лесно се разгражда от ензимите. Казеинът в кравето мляко е свързан с калция и се пресича от стомашния сок на по-едри частици, което затруднява смилането му. Клинично това се проявява с по-лошата поносимост на малките кърмачета към кравето мляко.

По своя аминокиселинен състав майчиното мляко адаптирано към функционалното развитие на кърмачето така че с минимално количество белтък се задоволяват напълно нуждите на организма. То съдържа някои ензими и хормони, които улесняват храносмилането и усвояване­то на хранителните вещества.

Мазнините в майчиното мляко също се понасят и усво­яват много добре, което, се дължи на специфичния им мастно-киселинен състав, структура и фино емулгиране.

Майчиното мляко е богато на полиненаситени мастни киселини, които са лесносмилаеми. По-високо е съдържа­нието и на есенциалната линолова киселина. Нейното количество в майчиното мляко се влияе от консумацията на растителни мазнини. При дефицит на линолова кисели­на се подтиска образуването на еритроцитите и съзряване­то на тромбоцитите, настъпват нарушения в диенцефално-хипофизната система, забавя се растежът. Майчиното мля­ко е богато на фосфолипиди и холестерол, което е от важно значение за бързия растеж на мозъка. Основният въглехи­драт в майчиното мляко - лактозата, е единственият хранителен източник на галактозата, която участва в изграждането на миелиновите липиди и колагена. Освен това бета-лактозата от майчината кърма създава в тънки­те черва подходяща среда за развитие на специфична млечно-кисела чревна флора, предпазваща кърмачето от инфекциозни диарии.

Изключително важно предимство на майчиното мляко е ниското съдържание на минерални вещества и специал­но на натриев хлорид. При раждането на детето бъбреците му не са завършили функционалното си развитие, като особено несъвършена е способността им за концентрация на урината. Ето защо за малкото кърмаче солевото нато­варване е изключително опасно.

Витаминното съдържание на майчиното мляко зависи от храната, но по принцип съдържанието на витамините А, С, и Е е по-високо в сравнение с кравето мляко, а навитамините от група В - по-ниско.

Майчината кърма съдържа и редица противоинфекциозни фактори, които липсват в кравето мляко. Затова естествено хранените деца са по-устойчиви на инфекции.

Адаптираните млека се произвеждат от краве мляко, което е близко по състав до майчиното мляко, но никога не могат да припокрият изцяло неговия състав и особено наличието на антитела. Изкуствените смеси /infant formula и follow on formula/ трябва да отговарят на следните общи изисквания: да са бактериално и химически чисти; по общия си химичен състав: белтъци, мазнини, въглехидрати, минерални вещества да са максимално близки до майчиното мляко; въглехидратите да са представени от лактоза; да не съдържат ароматизанти, сгъстители и други нехарактерни за млякото то съставки; да са произведени от екологично чисти суровини. Препоръчва се да се избягва ненужно високото  съдържание на белтъци и минерални вещества.

За да се намали разликата в химичния състав на майчиното и кравето мляко, при производството на адаптирани млека се извършват следните корекции:

    чрез разреждане на кравето мляко се намалява съдържанието на белтъци и минерални вещества;

    с добавяне на лактоалбумини се коригира съотношението между казеина и суроватъчните белтъци. Това изискване не е задължително. Когато е спазено, млеката се наричат адаптирани. Ако тази качествена корекция на белтъка не е извършена, млеката се наричат частично адаптирани;

    чрез добавяне на лактоза въглехидратите се доближават до тези в майчиното мляко;

. • добавят се растителни масла, богати на полиненаситени мастни киселини, за да се коригира количесеството и качеството на мазнините;

    адаптираните млека се обогатяват с витамини и микроелементи в количества, съобразени с дневните нужди на кърмачето. Калорийността на адаптирани­те млека съответства на тази на майчиното мляко.

По света се произвеждат множество адаптирани и час­тично адаптирани млека, които се различават незначи­телно по химичния си състав. Съществуват обаче известни различия по отношение на вкуса, разтворимостта, биоло­гичната стойност на белтъка и други показатели. През последните години у нас се внасят адаптирани и частично адаптирани млека, произвеждани от различни фирми, ко­ето дава реална възможност за сравнение и избор.

Кравето мляко се различава значително от майчиното мляко по химичния си състав. То е по-богато на пластични вещества (белтъци и минерални соли), но е по-бедно на енергийни източници (мазнини и въглехидрати). Съдържа 2,5 пъти повече белтък от майчиното мляко, но това е главно за сметка на казеина, който представлява 80% от белтъците. Казеинът е по-трудно смилаем и с по-ниска биологична стойност. Кравето мляко е по-бедно на лакто­за и на мазнини. Освен това в него преобладават трудно-смилаемите наситени мазнини и е недостатъчна есенциалната линолова киселина. То съдържа достатъчно калций, чието усвояване обаче е незадоволително поради неподхо­дящата среда (алкална рН). Съдържанието на желязо е недостатъчно. Високото съдържание на натрий и калий обременява значително бъбреците; при малки кърмачета, хранени с краве мляко, могат да се получат сериозни смущения във функциите им. Количеството на витамините в кравето мляко не е достатъчно, а при варенето му част от тях се разрушават.

Квасеното мляко е национална българска храна и заема важно място в храненето на кърмачето и малкото дете. В него белтъците се пресичат на по-дребни частици и са лесносмилаеми. Млечнокиселите бактерии, които съдържа, подтискат развитието на някои патогенни чревни микроорганизми. По тези причини квасеното мляко изцяло е изместило прясното краве мляко от храненето на децата до 1-годишна възраст.

Диетичните млека се използват при деца с остри хронични диарии. Те се разделят на 3 групи: нисколактийни, соеви и млека с хидролизиран белтък.

Нисколактозните млека, както и адаптираните, се  произвеждат от краве мляко. Изискванията към тях са лактозата да е намалена неколкократно (под 0,5 г%), да са безглутенови, по общия си химичен състав да се доближават до адаптираните млека. Това гарантира, дори при продължително диетолечение, оптимално физическо развитие на детето.

При соевите млека белтъкът на кравето мляко е заменен със соев изолат. Те са предназначени за деца на изкуствено хранене с алергия към белтъка на кравето мляко. По общия си химичен състав наподобяват адаптираните млека. Може да се използват и за продължително диетолечение. Безглутенови са.

Млеката с хидролизиран белтък са предназначени за деца с алергия към краве мляко и соеви белтъци. Подходя­щи са и за деца, родени с много ниско тегло, както и при тежки степени на хипотрофия.