БЕЛТЪЦИ

 

Белтъците не могат да бъдат заменени с нито един от другите компоненти на храната. Те участват във всички жизнено важни функции на организма: растеж и развитие, обмяна на веществата, мускулна дейност, мисловна дейност, възпроизводство. Аминокиселините, образуващи се при разграждането на белтъците в храносмилателния тракт, постъпват с кръвта в тъканите на организма, където се използват за синтез на собствени белтъци.

Аминокиселините на хранителните белтъци се разделят на две големи групи: незаменими и заменими. Незаменимите аминокиселини се наричат така, защото не могат да се синтезират в организма и човек е зависим от вноса им с храната. Когато белтъците в храната не съдържат в достатъчно количество дори само една от незаменимите аминокиселини, синтезът на тъканни белтъци рязко намалява и настъпва интензивно разграждане на собствените белтъци. Установява се отрицателен азотен баланс, а това води до задържане на растежа и развитието и до намаляване на телесното тегло.

Биологичната ценност на хранителните белтъци се определя от техния аминокиселинен състав. Белтъците, съдържащи всички аминокиселини в достатъчно количество за синтез на собствени белтъци, се наричат пълноценни. Такива са белтъците от животински произход. В белтъците от растителен произход не се съдържат в достатъчно количество всички незаменими аминокиселини. За да се осигури балансирано хранене, в менюто трябва да се включват белтъци както от животински, така и от растителен произход. По такъв начин те взаимно се допълват.

Белтъците като основен градивен материал са незаменими не само за растежа, но и за изграждането на тъканите. Те влизат в състава на ензимите, хормоните, антителата, които регулират обмяната на веществата, енергията и определят устойчивостта на организма към инфекции. Добре известно е, че недостатъчният внос белтъци с храната води до нарушаване на цялостната обмяна и до увреждане на всички функции на организма. Дори при малък белтъчен дефицит децата изостават на ръст и тегло от връстниците си. Тежкият и продължителен недостиг, особено през първите години от живота, води до смущения и в нервно-психическото и умственото развитие. Периодите на недоимъчно хранене се съпътстват с повишена податливост към заболявания.

Неблагоприятно отражение върху организма има и прехранването с белтъци. Тъй като крайните продукти на белтъчната обмяна се излъчват чрез бъбреците, прекомерното приемане на белтъци може да предизвика увреждането им. Счита се, че претоварването с белтъци предразполага към алергични заболявания.